Статии

Профилактичният преглед - какво трябва да знаете?

Профилактичният преглед в България е задължителен за всички – здравноосигурени и с прекъснати осигурителни права.  Задължението е регламентирано в Закона за здравето. За неявяване на профилактичен преглед/имунизация в Закона е предвидена санкция в размер на 50 лв за първо неявяване и 100 лв за всяко следващо. Пациентите с прекъснати здравноосигурителни права заплащат дейностите, включени в профилактичния преглед. 

Вашият лекар може да ви подсети за явяването на профилактичен преглед, но не е задължен да прави това. Задължение на лекаря е да извърши профилактичния преглед в обем, регламентиран в Наредба № 8 за профилактичните прегледи и имунизациите. 

Профилактичният преглед представлява експертна оценка за състоянието на  Вашето здраве по определени в Наредба № 8 критерии с оглед скрининг и ранна диагностика на сериозни заболявания в стадий, когато тяхното лечение е възможно и ефективно, както и оценка на риска от развитие на някои заболявания.  Това се извършва чрез клиничен преглед, апаратни и лабораторни изследвания съгласно Наредба 8.

Пропускането на профилактичния преглед може да доведе до закъснение в диагностиката, по-неефективно лечение и развитие на усложнения от заболявания. 

1. Профилактичен преглед на лица над 18 години

Профилактичният преглед на лица над 18 години се извършва един път годишно. 

Медицинските дейности, които са включени в профилактичния преглед, зависят от Вашата възраст. По преценка на лекаря, в зависимост от здравното Ви състояние, могат да бъдат назначени допълнителни изследвания и/или консултации за уточняване на Вашето здравно състояние. 

Профилактичният преглед включва: 

1.  Анамнеза (въпроси от лекаря към Вас) за сегашни и минали здравни проблеми, за наличие на определени заболявания сред Вашите кръвни родственици (диабет, ранно развитие на сърдечно-съдови заболявания, ракови заболявания и др.), вредни навици (тютюнопушене, алкохолна консумация и др.); за жените – кратка гинекологична анамнеза.

2. Оценка на индекса на телесна маса – чрез измерване на ръст, тегло, коремна обиколка. 

3. Скрининг за артериална хипертония – измерване на артериално налягане

4. Скрининг за ритъмни нарушения и промени в клапния апарат – чрез преслушване на сърдечните тонове

5. Скрининг за отклонения в дейността на дихателната система – чрез преслушване на белите дробове

6. Скрининг за патология на щитовидната жлеза – чрез палпация

7. Скрининг за патология на лимфните възли – чрез палпация на достъпните зони на струпване на лимфни възли

8. Скрининг за груба патология на коремните органи – чрез палпация

9. Скрининг за патология в областта на крайниците и тяхното кръвообращение – чрез оглед и палпация

10. Скрининг за патологични формации на млечните жлези и указания за самоконтрол на млечните жлези (при жени) – извършва се чрез палпация на млечните жлези. За жените от 50 до 69 години е регламентирана профилактична мамография 1 път на 2 години с направление от ОПЛ.  

11. Скрининг за намалено зрение – чрез ориентировъчна оценка на зрението посредством специални таблици за зрителна острота

12. Скрининг за ритъмна и проводна патология, нарушено хранене на сърдечния мускул – чрез извършване на ЕКГ

13. Скрининг за патология на бъбреците – чрез изследване на урина с тест-ленти

14. Скрининг за карцином на маточната шийка (при жени от 30 навършени до 40 навършени години) – чрез издаване на направление за специалист по акушерство и гинекология за вземане на цитонамазка и изпращането на пробата за изследване. Изследването се прави ежегодно, като след 2 отрицателни резултата от цитонамазка скринингът се извършва на 3 години.  

15.  Скрининг за карцином на простатата (при мъже над 50-годишна възраст) – чрез вземане на кръвна проба за изследване на PSA (туморен маркер за заболявания на простатата)

16. Скрининг за риска от развитие на диабет в следващите 10 години – въз основа на данни от прегледа, фамилната анамнеза, предходни изследвания

17. Скрининг за риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания в следващите 10 години (1 път на 5 години за мъже, навършили 40 години и жени, навършили 50 години) – въз основа на данни от прегледа, фамилната анамнеза, изследвания на липиден профил. Не се извършва скрининг на лица, които имат регистрирано сърдечно-съдово, мозъчно-съдово заболяване или бъбречна недостатъчност. 

18. Скрининг за левкемии и анемии (за лица от 30 до 45 години – 1 път на 5 години; за лица над 65 години – ежегодно) – чрез изследване на пълна кръвна картина. 

    1. Имунизации срещу тетанус и дифтерия – на 10-годишен интервал (за 2022 година на имунизация подлежат родените през 1997, 1987, 1977, 1967, 1957, 1947, 1937, 1927, 1917 години).

При профилактичния преглед можете да представите направени по друг повод изследвания в рамките на календарната година – това ще спести Вашето време, както и ще предотврати повторното назначаване на направени вече изследвания. 

По преценка на лекяря могат да бъдат назначени и други тестове и изследвания в зависимост от Вашето здравно състояние. 

Изследвания и консултации по желание на пациента не са включени в обема на профилактичния преглед, освен ако Вашият лекар прецени, че са необходими в конкретния случай. 

При желание от страна на пациента и при наличие на медицински показания към профилактичния преглед могат да бъдат включени и допълнителни изследвания срещу заплащане по ценоразпис:  

• скринингово ехографско изследване на млечни жлези, щитовидна жлеза и/или коремни органи – изключително информативно и позволяващо ранна диагностика на сериозни заболявания, както и проследяване на съществуващи такива

• скринингово изследване на артериалния и венозния кръвоток в долните крайници чрез периферен съдов доплер – позволява ранна диагностика на нарушено кръвоснабдяване на долните крайници, както и нарушения на венозния отток в тях

• функционално изследване на дишането – позволява диагностика на ранните стадии на бронхиална астма и ХОББ

• изследване на окислението на кръвта (пулсоксиметрия) – позволява оценка на начина, по който Вашият организъм използва кислорода

• поставяне на апарат за 24-часово измерване на артериалното Ви налягане – позволява бърза (за 24 часа) преценка имате ли необходимост от започване или промяна на лечението за високо артериално налягане.

18. 2. Медицински дейности при установен риск от някои заболявания

При установен риск от някои заболявания в рамките на профилактичния преглед са предвидени допълнително разяснения от ОПЛ за вида на риска; какво можете да направите, за да го намалите. Могат да бъдат назначени допълнително изследвания и консултации по преценка на Вашия ОПЛ: 

1. При повишен риск от развитие на диабет – вземане на кръвна проба за изследване на кръвна захар и/или гликиран хемоглобин. Може да се наложи консултация със специалист по ендокринни заболявания в определени случаи. 

2. При установяване на висок сърдечно-съдов риск  – регламентирана е консултация със специалист кардиолог.

3. При установяване на риск от развитие на карцином на маточната шийка – консултация със специалист по акушерство и гинекология при патологичен резултат от цитонамазка.

4. При установяване на риск от развитие на карцином на млечна жлеза ОПЛ преценява необходимостта от консултация (със специалист акушер-гинеколог или хирург) или допълнително изследване. При патологичен резултат от профилактичната мамография консултацията е регламентирана. 

5. При установен риск от карцином на дебелото черво ОПЛ преценява необходимостта от консултация със специалист гастроентеролог

6. При установен риск от злокачествено новообразувание на простатата ОПЛ преценява необходимостта от консултация със специалист уролог. При високи стойности на PSA (над 10 ng/ml) консултацията е регламентирана. 

Бенки - какво трябва да знаете?

Бенките са често срещани образувания на кожата. Те представляват малки оцветени петна по кожата, причинени от разрастване на пигментни клетки. Обичайно се появяват в детството и юношеството. Повечето хора имат 10-40 бенки, които не  изискват каквато и да е намеса, освен ако променят формата, размера или цвета си. 

Повечето бенки са доброкачествени и никога не се променят в атипични и злокачествени. 

1. Доброкачествени бенки

Те могат да бъдат овални или кръгли, с различна големина, меки при натиск, плоски или надигнати над кожата, с гладка или неравна повърхност.

От бенката могат да растат косми. На цвят бенките могат да бъдат кафяви, бежови, черни, червени, сини или лилави. Повечето доброкачествени бенки са с големина до 6 мм. Бенки могат да се развият навсякъде по тялото, включително в окосмената част на главата, под ноктите, между пръстите на ръцете и краката. Нормално е:

1) бебетата да се родят с бенки. Някои вродени бенки могат да имат неправилна форма и да са с размери 10-20 и повече сантиметра, без това да е проява на атипизъм. 

2) да се появяват нови бенки – особено при деца и подрастващи.

3) бенките да променят цвета си – да избледнеят или да изчезнат с възрастта, както и да потъмнеят в пубертета, бременността и менопаузата (това е свързано с хормонални промени).

2. Атипични бенки

Понякога бенката може да се трансформира в кожен рак – меланом.  Затова е необходимо бенките и другите пигментни петна да се наблюдават. 

Използва се акронимът ABCDE за определяне на атипичните бенки: 

А – асиметричен вид. Двете половини на бенката изглеждат различно. 

В – граници (border). Вглеждайте се в бенки, които са с неправилни, фестонирани или назъбени граници.

C – цвят (color). Търсете бенки, които са променили цвета си, цветът им не е еднакъв във всички части или имат няколко цвята. 

D – диаметър. По-често атипичните промени настъпват в бенки с диаметър над 6 мм. 

Е – промяна (evolving). Наблюдавайте бенки, които са променили своя размер, външен вид, цвят, дебелина, особено ако част от бенката или цялата бенка са станали черни. Атипичните бенки могат да причинят и други симптоми, като сърбеж или кървене. 

3. Злокачествени бенки

Злокачествените (ракови) бенки, могат да имат много различен външен вид. Някои могат да показват всички изброени атипични симптоми. Други могат да имат само един или два от атипичните симптоми. 

Кога да потърсите консултация с лекар?

Потърсете вашия лекар, ако нова или съществуваща бенка:

• изглежда необичайно

• стане по-голяма или по-надигната над кожата

• промени цвета, стане по-тъмна или се появят повече от 2 цвята

• започне да сърби, да образува корички на повърхността, да се лющи или да кърви

Промените могат да настъпят в продължение на седмици или месеци. Те могат да бъдат проява на кожен рак (меланом).

Как да намалим риска от меланом?

1. Повишен риск от меланом:

Меланомът е основното усложнение на бенките. Някои хора имат по-висок риск от превръщане на бенките в меланом. Факторите, които увеличават риска от меланом, са: 

• Вродени бенки с голям размер.  При децата бенките се считат за големи, ако са повече от 5 см в диаметър. Дори големите бенки рядко се превръщат в рак, и почти никога преди пубертета. 

• Наличие на необичайни (атипични) бенки. Често те са по-големи от 6 мм, имат тъмно кафяв център и по-светли, неравни граници. 

• Наличие на много бенки. Наличието на повече от 50 бенки по тялото показва повишен риск от меланом. При хора под 50 години наличието на 20 или повече бенки на една от ръцете показва повишен риск от меланом.

• Минала или фамилна анамнеза за меланом. Меланом в миналото или близки роднини с меланом водят до повишен риск от злокачествена трансформация на бенки. 

2. Наблюдавайте бенките си

• Опознайте локализацията и външния вид на вашите бенки. 

• Редовно преглеждайте кожата си и търсете атипични промени на бенките. Желателно е да оглеждате бенките си 1 път месечно, особено ако имате данни за наследственост (роднина с меланом). Използвайте огледало, за да видите всяка част от кожата, от главата до петите, включително окосмената част на главата, пръстите, дланите, ноктите, предмишниците и мишниците, краката, стъпалата, включително зоните между пръстите на ръцете и краката, гърдите и корема, гърба, вкл. кожата на седалището и около половите органи.

3. Пазете кожата си

Вземете мерки да предпазите кожата си от ултравиолетовата (UV) радиация на слънцето и солариумите. UV радиацията повишава риска от меланом. Децата, които не се пазят от слънцето, имат повече бемки. 

• Избягвайте излагане на слънце в пиковите часове (между 11.00 и 15.00 ч). Планирайте активностите навън в други часове дори времето да е облачно или да е студено (през зимата). 

• Пазете се от слънчево изгаряне. Меланомът по-често възниква на местата, които преди години са били с изгаряне. Кожата „помни“ изгарянията. 

• Излагайте се на слънчевите лъчи постепенно. Ограничете експозицията на слънце до 30 минути в първия ден. 

• Използвайте UV протектори с SPF 15 или повече поне 30 минути преди да излезете. Прилагайте протектора на всеки 2 часа или по-често, ако плувате или се изпотявате. 

•  Покрийте тялото си. Използването на слънчеви очила, широкополи шапки, дрехи с дълги ръкави и други предпазни мерки могат да намалят увреждащото действие на UV лъчи. Някои облекла са фабрично третирани да блокират UV лъчи. 

• Избягвайте солариумите и соларни лампи за образуване на тен. Те излъчват UV лъчи и могат да увеличат риска от кожен рак. 

• Споделете със своя общопрактикуващ лекар, ако имате и минимално съмнение за промяна в някоя бенка. 

Ако вашият ОПЛ има съмнение за меланом, той ще назначи консултация с тесен специалист (дерматолог или онколог). Желателно е да направите консултацията в рамките на 2 седмици. 

Лечението на меланома е оперативно – отстраняване на злокачествената бенка.  Може да бъде назначена и допълнителна химиотерапия, ако лекуващият екип  прецени за необходимо. 

Не е необходимо да се отстранява доброкачествена бенка. В случаите, когато е в област, изложени на постоянно триене, или представлява козметичен дефект, може да се обсъди нейното отстраняване и подходящия метод – хирургично лечение, лазерна терапия, криотерапия. 

По материали от NHS и Mayo Clinic, април 2019 г 

• Скарлатина - Червената треска или scarlet fever

• *АНТИБИОТИКЪТ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ПРИ СКАРЛАТИНА

• 👉Възпалено гърло, втрисане, гадене и главоболие, които „връхлитат“ внезапно. И ситен ален обрив, който „избива“ в рамките на ден-два след първите симптоми. Това е лицето на „червената треска“. Слагаме ѝ етикета на една от едва ли не задължителните детски шарки, но истината е, че я предизвиква не вирус, а стрептококова инфекция. Защо най-малките по-рядко боледуват от скарлатина? Кои са най-уязвимите възрастови групи? Наистина ли лечението непременно изисква антибиотик и до какви сериозни усложнения може да доведе подценяването на червената треска? Отговори на всички въпроси дава в интервю лейтенант д-р Радина Андонова, д.м., която е асистент към Първа клиника по инфекциозни болести във Военномедицинска академия (ВМА) в София.

• 👉„Червената треска или scarlet fever (известна като скарлатина в по-старите литературни препратки) е синдром, характеризиращ се с ексудативен фарингит, треска и яркочервен екзантем (обрив). Причинява се от стрептококови пирогенни екзотоксини (SPEs) типове A, B и C, произведени от бета-хемолитични стрептококи от група А (GABHS), намиращи се в секрети от носа, ушите, гърлото и кожата“, разкрива д-р Радина Андонова.

• 👉„Скарлатината може да последва стрептококови раневи инфекции или изгаряния, както и възпаления на горните дихателни пътища. Докладвани са огнища, причинени от храна. Открива се повторна поява на състоянието, може би поради по-нова вирулентност на стрептококовата бактерия“, допълва още асистентът в Първа инфекциозна клиника на ВМА.

• Причиняват я бета-хемолитични стрептококи. Скарлатината е стрептококово заболяване. „Стрептококите са грам-положителни коки, които растат във вериги. Причинява се от бета-хемолитични стрептококи от група А, които могат да провокират фарингит, кожни инфекции (включително еризипел, пиодермия и целулит), пневмония, бактериемия и лимфаденит. Повечето стрептококи отделят хемолизиращи ензими и токсини. Еритрогенните токсини, произвеждани от GABHS, са причина за обрива при скарлатина“, подробно обяснява специалистът по инфекциозни болести. И уточнява, че скарлатината обикновено се свързва с фарингит, но, въпреки това, в редки случаи, той следва стрептококови инфекции на други места.

• Най-малките рядко боледуват

• Зимата и пролетта са критични сезони по отношение на скарлатината, макар и инфекциите да се появяват целогодишно. Най-уязвими са децата – заради струпването и близкия контакт в детските градини и училищата. „Скарлатината се среща предимно във възрастта 5-15 години, въпреки че може да се появи и при по-големите, както и при възрастни. Не е често срещана при деца под 3-годишна възраст“, обяснява д-р Андонова. „Предаването от човек на човек чрез респираторни капчици е най-честият начин на трансмисия. Заразни са както активно боледуващите, така и асимптоматичните носители. Рядко може да се разпространи чрез храна, както се наблюдава при някои огнища в Китай. Организмът е в състояние да оцелее при екстремни температури и влажност, което позволява разпространението чрез фомити. Географското разпространение на кожните инфекции има тенденция да се благоприятства от по-топъл или тропичен климат и се среща главно през лятото или началото на есента в умерения климатичен пояс“, разяснява специалистът по инфекциозни болести. Инкубационният период на скарлатина варира от 12 часа до 7 дни. Пациентите са заразни по време на острото заболяване и по време на субклиничната фаза.

• Антителата обичайно са до живот

• „До 10% от населението се разболява от стрептококов фарингит от група А. От тази група до 10% след това развиват скарлатина. През миналия век броят на случаите остава висок, с подчертано намаляване на смъртността – в резултат на широко разпространената употреба на антибиотици“, разказва д-р Андонова. „Имунитетът, който е специфичен за типа, може да бъде изграден както след носителство, така и след изявена инфекция. В зряла възраст честотата намалява значително, тъй като има развит и напрегнат имунитет към най-разпространените серотипове. Обикновено до 10-годишна възраст 80% са развили доживотни защитни антитела срещу стрептококови пирогенни екзотоксини, които предотвратяват бъдещата проява на заболяването“, почертава инфекционистът от ВМА.

• „Скарлатината е рядка при деца под 1 година поради наличието на майчини антиекзотоксинови антитела и липса на предварителна сенсибилизация. Мъжете и жените са засегнати еднакво. Не се съобщава за расова или етническа склонност за стрептококова инфекция от група А“, споделя още д-р Андонова.

• Симптомите „връхлитат“ внезапно

• Заболяването обикновено има инкубационен период от 1 до 4 дни. „Появата му е внезапна, започваща с треска и възпалено гърло, главоболие, втрисане, гадене, миалгии (болки в мускулите), учестена сърдечна дейност и общо неразположение. Малките деца могат също да имат повръщане, коремна болка, рядко и гърчове“, описва клиничната картина инфекционистът. „Характерният обрив се появява 12-48 часа след началото на треската, първо по шията, а след това се простира по тялото и крайниците. При нелекуван пациент, треската достига пик на втория ден (температура до 39-40° C) и постепенно се връща към нормалното за 5-7 дни. Намалява в рамките на 12-24 часа след започване на антибиотична терапия“, успокоява д-р Андонова. „Скорошна анамнеза за контакт с друго лице със стрептококова инфекция може да помогне при диагнозата. Обикновено пациентът е в умерено увредено общо състояние. Може да има болезнена предна цервикална лимфаденопатия. Лигавиците обикновено са яркочервени и често са налице разпръснати петехии (малки кръвоизливчета) и малки червени папулозни лезии по мекото небце. На ден 1 или 2 езикът е силно покрит с бяла мембрана, през която прозират едематозни червени папили (класически вид на ягодов език). До ден 4 или 5, бялата мембрана се отлепва, разкривайки лъскав червен език с изпъкнали папили (малинов език). Нерядко се наблюдават зачервени и оточни сливици“, споделя опита си асистентът в Първа инфекциозна клиника на ВМА.

• Обривът не сърби и боли

• „Обикновено обривът се развива 12-48 часа след началото на треската, като първо се появява като еритематозни петна под ушите и по шията, гърдите и аксилата (подмишницата). Характерният екзантем се състои от фина еритематозна точковидна ерупция. Обривът придава суха, груба текстура на кожата, за която се съобщава, че наподобява усещането за „гъша кожа“. Характерно е, че избледнява при натиск“, подробно обяснява д-р Андонова. Обривът най-често е несърбящ и неболезнен. Разпространението към крайниците става за 24 часа. „Обикновено е по-обилен по флексорните зони (например аксили, задколенни ямки и ингвинални гънки). В крайна сметка се виждат алени петна над генерализираната еритема (вид на „варен омар“). Чупливостта на капилярите се увеличава и може да се получи разкъсване. Често могат да се наблюдават напречни зони на хиперпигментация с линейни масиви от петехии в аксиларната и ингвиналната област (линии на Пастия)“, описва го инфекционистът. Кожният обрив продължава 4-5 дни, последван от фина десквамация (излющване), един от най-отличителните белези на скарлатината. „Фазата на десквамация започва 7-10 дни след изчезването на обрива, като люспите се белят от лицето. Беленето от дланите и около пръстите се появява около седмица по-късно и може да продължи до месец или повече. Обемът и продължителността на тази фаза са пряко свързани с тежестта на обрива“, разкрива още специалистът от ВМА.

• Какви изследвания се налагат?

• „Скарлатината е и лесна, и не чак толкова за диагностициране, тъй като много заболявания могат да наподобяват клиничната картина. Например – рубеола, някои ентеровируси, инфекциозната мононуклеоза, HIV-инфекция, болест на Кавазаки, парвовироза, начало на лупус, ювенилен ревматоиден артрит и др.“, признава д-р Андонова. Диагнозата се основава предимно на клиничната картина. „Въпреки това, левкоцитозата с неутрофилия и евентуално еозинофилия (няколко седмици след възстановяване) при стандартна кръвна картина и изследвания на урина са част от цялостното медицинско изследване. Следните изследвания са показани при скарлатина: гърлен и/или носен секрет с посявка или бърз тест за стрептококи, титри на антистрептолизин-О (антитела срещу стрептококови извънклетъчни продукти), антихиалуронидаза и антифибринолизин могат да бъдат ценни за потвърждение на диагнозата. В повечето случаи не са показани образни изследвания“, уточнява инфекционистът.

• Усложненията – от отит до ревматична треска

• Скарлатината не бива да се подценява, защото усложненията ѝ са многобройни. Д-р Андонова подробно ги изрежда: шиен лимфаденит; среден отит или мастоидит; етмоидит; перитонзиларен абсцес; синуит; пневмония; менингит; мозъчен абсцес; интракраниални тромбози; септицемия, остеомиелит, септичен артрит; остра бъбречна недостатъчност след постстрептококов гломерулонефрит; хепатит; васкулит; миокардит; инвазивна стрептококова инфекция и streptococcal toxic shock syndrome; ендокардит със засягане на митралната клапа.

• „От тях най-чести са отит на средното ухо, пневмония, септицемия, остеомиелит, ревматична треска и остър гломерулонефрит“, изтъква специалистът от ВМА. Затова и навременната диагностика и ранният старт на антибиотично лечение за ключови за предотвратяване на усложненията. „Редки, но смъртоносни ранни токсин-медиирани последствия включват миокардит и токсичен шок-подобен синдром. Късните усложнения на стрептококова инфекция от група А включват ревматична треска и постстрептококов гломерулонефрит. Рискът от остра ревматична треска след нелекувана стрептококова инфекция е оценен на 3% в епидемични ситуации и приблизително 0.3% в ендемични сценарии. Ако нефритогенен щам от бета-хемолитични стрептококи от група А причини инфекция, индивидът има 10-15% шанс да развие гломерулонефрит“, предупреждава д-р Андонова.

• Лечението продължава до 2 седмици

• Кои антибиотици са ефективни при скарлатина? „Пеницилинът (или амоксицилинът) все още остава средство на избор. Цефалоспорини от първа, втора и рядко трета генерация са ефективна алтернатива, стига пациентът да няма никакви документирани алергични реакции към бета-лактамни антибиотици. Ако случаят е такъв, кларитромицин или еритромицин могат да се разглеждат като алтернатива“, обяснява специалистът по инфекциозни болести. „Въпреки това, някои щамове на стрептококи от група А може да не са чувствителни към макролиди. Следователно, в тази ситуация е от решаващо значение да се свържете с микробиологичната лаборатория по отношение на чувствителността на организма към макролидни антибиотици“, съветва специалистът от ВМА. „Обикновено се препоръчва 10- до 14-дневен курс на лечение и клиничното подобрение трябва да се отбележи след 24-48 часа от започване на антибиотика. Десквамиращият обрив, който следва, е самоограничаващ се, като за грижите са необходими само овлажняващи средства. Ако болките в гърлото са много тежки, може да се наложи хоспитализация за интравенозна хидратация и антибиотично лечение“, не крие д-р Радина Андонова.

Най-честите летни вируси

• Те са ентеро- , адено- и  ротавирусите. Източник на зараза са както болните, както и здравите заразоносители. Вирусите се разпространяват лесно и бързо по въздушно-капков, контактно-битов и фекално-орален път, най-често в курортните селища, където се събират много хора на едно място, хигиената се влошава и се създават предпоставки за инфекции

👉 Ентеровирусите са много и най-различни – разделят се на над 60 серотипа, като основните групи са Коксаки А, Коксаки Б, полиовируси и ECHO вируси. Най-често боледуват децата, като механизмът на предаване е фекално-орален, по-рядко – и въздушно-капков. Повече от 90% протичат като асимптомна инфекция, като инкубационният период е 3-6 дни. Въпреки това, не бива да се подценяват, тъй като могат да увредят мозъка и сърцето.

👉Най-честите заболявания, причинени от ентеровируси са:

• "Летен грип“ или т.нар. ентеровирусна треска – с прояви на висока температура, болки в мускулите, болки в корема, повръщане и болки в гърлото;

• Херпангина – причинена от Коксаки А вирус – с проява на висока температура, болки в гърлото, прогресираща до болезненост при преглъщане на храна, и безапетитие. Характеризира се с единични везикули (мехурчета) по сливиците и небцето, които бързо мацерират и се оформят повърхностни ерозии. Заболяването се съпровожда с повишена температура, болка в гърлото и затруднено преглъщане. Най-чести боледуват деца на 3-10 годишна възраст;

• Стомашно-чревна форма – с проявата на висока температура, болки в корема, повръщане и диарийни изхождания;

• Болестта „ръка-крак-уста“ (HFMD) – проявява се с болезнени мехурчета в устната кухина, езика, бузите, твърдото небце и венците, те бързо се сливат в по-големи мехурчета (були), които бързо ерозират. По дланите и ходилата се развива макуло-папулозен обрив. Заболяването преминава за около една седмица;

• Хеморагичен конюнктивит (причинен най-често от ентеровирус 70) –  протича с болка и парене в очите, фотофобия (светлобоязън), оток на клепачите и серозна секреция от очите. Засяга по-често млади хора, преминава за около седмица.

• Засягане на мускули (плевродиния), миокард – плевродинията се проявява с внезапно повишение на температура, задух, пристъпни мускулни болки в долната част на гръдния кош и корема, продължаващи 15-30 минути. Най-честият причинител е Коксаки Б. Симптомите могат да наподобят миокарден инфаркт, белодробен емболизъм, остър хирургичен корем.

👉Аденовирусите са другите „обичайни заподозрени“ за провалената ваканция. Те са разнообразни ДНК-вируси, засягащи предимно деца от 1 до 10-годишна възраст. Поради наличието на повече от 50 серотипа, могат да причинят: заболяване на горните дихателни пътища, пневмония, фарингоконюнктивална треска, епидемичен кератоконюнктивит, хеморагичен цистит и др., проявяващи се с повишена температура, кашлица, хрема, болки в гърлото, конюнктивит, диария, както и увеличени предимно шийни лимфни възли. Болните се оплакват от обилна носна секреция, зачервено и болезнено гърло, парене, сълзене в очите и фотофобия.

👉Отново малчуганите са „на мушката“ на ротавирусите. Това са най-честите причинители на остри вирусни диарии, като възприемчивостта към тях е най-висока у кърмачета от 6 до 24 месеца и деца до 5 г. Основните механизми на заразяване са фекално-оралният и контактно-битовият. Заболяването води до продължителна диария, повръщане и тежка дехидратация – признаците ѝ включват сухи лигавици, обложен език, намалено количество на урината, хлътнали очни ябълки, плач без сълзи. Симптомите са отпадналост, повишена температура, болки в корема и безапетитие. При ротавируса е характерно, че оплакванията могат да се задържат и повече от седмица. Освен типичните „летни вируси“, през ваканцията циркулират и COVID-19, както и грип А и Б, за които трябва сме нащрек. 

👉Как да се предпазим от вирусите, заплашващи да вгорчат отпуската ни? 

Основните начини са обичайните – поставяне на ръка пред устата при кихане и кашляне. Препоръчително е да се слага маска, особено на места с много хора, които кашлят/кихат. Измиването на ръцете остава „златен стандарт” в изграждането на навиците при децата, който ги предпазва не само от летните, но и от вирусните и бактериални инфекции, върлуващи през цялата година.

👉Важно е и прецизното измиване на плодовете и зеленчуците. Не само като мярка срещу заразите, но и за премахване на нитратите. Измиването под течаща вода е абсолютният минимум. Изтъркването с четка или гъба е допълнителна полезна стъпка. Важно е спазването на следните правила:

• Хранителните продукти – особено тези от животински произход (месо, мляко, яйца), да се подлагат на добра термична обработка и съхраняват при хладилни условия;

• Да не се пие вода от съмнителни водоизточници;

• Да се спазва лична хигиена, да се избягват на многолюдни плувни басейни;

• При възможност, да се използват собствени прибори за хранене.

• Ако все пак не успеем да „надхитрим“ вирусите, как да ги преборим по-бързо? 

Изключително важно е да се приемат 1.5-3 л течности, поради високите температурите и склонността към дехидратация. Лечението е основно симптоматично и е свързано с употребата на антипиретици, антидиарийни средства, средства за борба с дехидратацията, локални анестетици за устната кухина. 

💡Друг „бич“ през лятото са хепатитите. Те могат да протекат със или без оплаквания, със или без жълтеница. Хепатитът е общо понятие, което означава възпаление на черния дроб. Острите вирусни хепатити (ОВХ) са инфекциозни заболявания, причинени от различни групи хепатотропни вируси. Най-добре изучени са хепатитите A, B, C, D, E.

👉Заразяването с тези вируси може да стане по различен начин. При хепатити А и Е източник на инфекцията най-често е болният човек, който може да прекара заболяването безсимптомно, но да разпространява инфекцията. Механизмът на предаване е фекално-орален, чрез замърсени хранителни продукти, вода, ръце, предмети и др. Най-често заразяването става при неспазване на добра лична хигиена, откъдето идва и другото име на хепатит А – „болест на мръсните ръце“. Обичайно, имат доброкачествено протичане, не хронифицират. Особено възприемчиви са бременните жени, които боледуват по-тежко.

🔵Презерватив пази от хепатит В, С и D

👉За сметка на това, хепатити В и C са сред най-опасните инфекции. Имат склонност да хронифицират. Хроничните форми водят до цироза или рак на черния дроб. Източникът на инфекцията е само човек – болен или заразоносител. Предаването на вируса има множествен механизъм:

• Парентерален – чрез преливане на заразена кръв и кръвни продукти, нестерилни инструменти, спринцовки и игли, инструменти при поставяне на пиърсинги и татуировки и др.;

• Полов: при незащитени сексуални контакти;

• Вертикален: от инфектирана майка на плода.

• И предаването на хепатит D става по начин, подобен на В и С. Вирусът на хепатит D обаче се нуждае от В вируса при размножаване в гостоприемника. Инфектирането възниква, когато хората се заразят едновременно с хепатит В и хепатит D (коинфекция) или се заразят с хепатит D вируса след първоначално заразяване с хепатит В (суперинфекция). 

🔵Някои са безсимптомни

👉Острите вирусни хепатити имат различни начини на предаване и прогноза, но сходно, макар и разнообразно клинично протичане. Могат да бъдат безсимптомни (т.нар. инапарентни форми) или проявени. А по тежест са леки, средно тежки, тежки и мълниеносни. Инкубационният период (времето от заразяването до клиничната изява) варира при различните хепатити: 

🔴Хепатит А – между 15 и 45 дни;

🔴Хепатит В – от 30 до 180 дни (1-6 месеца);

🔴Хепатит С – от 15 до 150 дни;

🔴Хепатит Е – от 15 до 60 дни;

🔴Хепатит D – от 30 до 180 дни.

🔵Първите симптоми приличат на грип

👉Как се развива болестта? 

• На три етапа:

🔴Предиктеричен период – продължава около седмица, като могат да се наблюдават неспецифичните симптоми: отпадналост и безсилие; загуба на апетит, понякога отвращение от храна; гадене и повръщане; тежест и болки в корема; болки по мускулите и ставите (по-често при остър хепатит В); втрисане, повишена температура, хрема, грипоподобни оплаквания (по-често при остър хепатит А);

🔴Иктеричен период – продължителността му зависи от формата и тежестта. В началото пациентите забелязват потъмняване на урината и изсветляване на изпражненията. Най-характерният признак е иктер – жълтеница. Първоначално се наблюдава леко пожълтяване на склерите (бялата обвивка на окото) и лигавиците, което постепенно засяга и кожата. Интензивността на иктера е различна – от леко изразен (субиктер) в началото до интензивно изразен. 

Жълтеницата е съпроводена с отпадналост, безсилие, оплаквания от страна на храносмилателната система – безапетитие, гадене, тежест в дясното подребрие.

🔴Реконвалесцентен (възстановителен) период – започва след преминаване на иктеричния, с постепенно отшумяване на оплакванията, нормализиране на цвета на кожата и склерите и намаление на чернодробните показатели. Възстановяването е с различна продължителност и зависи от тежестта и формата на преболедувания хепатит. Отпадналост, безсилие и оплаквания от храносмилателната система може да персистират дълго след клиничното оздравяване (3-6 месеца). 

🔵Срещу хепатит А и В има ваксина

Важна е профилактиката – а в основата ѝ са добрата лична хигиена, внимателният избор на храни и водоизточници, както и използването на презервативи при смяна на партньорите и изборът на надеждни студия за пиърсинг и татуировки. Съществуват ваксини за хепатити A и B. Важно е медицинският персонал да бъде имунизиран. 

👉При острите вирусни хепатити ключово значение има общоукрепващото лечение – покой, диета, богата на въглехидрати и бедна на мазнини, вливания на глюкозни и водно-солеви разтвори, витамини, симптоматични средства и хепатопротектори – медикаменти, които спомагат чернодробното възстановяване. При продължително задържаща се жълтеница, високи нива на билирубина и холестазните ензими се прилага и урзодезоксихолева киселина. Важно е да се избягват алкохол, както и токсични за черния дроб медикаменти. От диетата се изключват още консервирани меса и риба, пикантни подправки, пържена храна.

                                               По материали на д-р Лилия Иванова и д-р Димитър Комитов от Катедра по Инфекциозни болести на ВМА-София, 2023 г.

Басейни и ушни инфекции 

• Лятото е сезон, който примамва с всякакви занимания в откритите водни басейни, независимо дали са изкуствени спортни съоръжения, дали са язовири и езера, реки или морето. Замърсените водни басейни са един от факторите за развитие на едно много неприятно  и обикновено – силно болезнено заболяване – възпалението на външното ухо. 

👉Външното ухо обхваща ушната мида и ушния канал. Обикновено при замърсяване с мръсна вода страда ушният канал. Защо? Тук фактор са и анатомичните особености. Поначало той е по-тесен и по-извит. При големите хора е с две извивки, при малките деца – с една, но за сметка на това е много по-тесен. Особено, когато иначе нормалният секрет – т.нар. ушна кал и церумен, се е натрупал в по-голямо количество, това е предпоставка за задръжка на вода в ушния канал.  И ако тя е контаминирана (замърсена с болестотворни микроорганизми), ето условия за развитие на инфекция.

Възпалението на външното ухо или т.нар. външен отит е доста болезнено състояние. То може да обхване както целия ушен канал, така и много ограничен участък –  обикновено в корените на миниатюрните косъмчета, които са на входа му. В този случай се формира цирей, който предизвиква силно страдание, протичащо с пулсираща болка. Възможно е да се вдигне температура, а понеже циреят може да притисне и съществуващата тапа от ушна кал, допълнително да се яви заглъхване на ухото.

🔴Първа помощ – няколко капчици олио облекчават

Външният отит е състояние, което трудно може да бъде подценено, тъй като болката е най-алармиращият симптом – дори и при децата, обяснява Естествено, при появата на силна болка в ухото, всеки родител търси незабавно лекар. Ако обаче сме на почивка и няма специалист наблизо, как може да се облекчат симптомите, докато стигнем до медицинския кабинет? Това, което може да помогне, е да сложат противоболкови капки в ухото. Или – ако не разполагате с такива и наблизо няма аптека – като „първа помощ“ да се капнат няколко капчици олио, затоплено в ръката до температурата на тялото, за да стихне малко болката. Ухото в никакъв случай не бива да се мокри, защото има риск възпалителният процес да се изостри.

🔴Церуменът е като гъба

Какво обаче се крие зад диагнозата „ухото на плувеца“? 

• В ухото често се събира естествено произвеждащ се секрет, който, първо, има цел да предпази – поради това, че е горчив, ушния канал от попадане на насекоми и други дребни паразити. Освен това, има и самопочистваща се функция, когато се произвежда в по-малко количество.  

• Какво се случва обаче, ако се натрупа повече церумен? 

Обикновено повечето хора не знаят, че са събрали сравнително голямо количество ушна кал. Но тъй като тя има качествата на гъба, на сюнгер, щом попадне вода, набъбва. Именно това е моментът, неприятен за пациентите, независимо дали са деца или големи хора. Щом влезе вода, церуменът набъбва и запушва напълно ушния канал. И освен, че ухото заглъхва, човек престава да чува с него, а собственият му глас „кънти в главата“ по много неприятен начин. А ако ушната кал набъбне много силно, особено при децата, може да предизвика и болка.

🔴Агресивното почистване – нож с две остриета

Човек може с прекомерно фанатично почистване да увреди собственото си ухо, но и по-лошо – това на децата. При малчуганите ушният канал почти е лишен от костна част – хрущялче е, което позволява, при движението на долната челюст, церументът да се избутва навън, а ухото реално да се самопочиства. Задачата на родителя е да махне единствено това, което вече се е показало от входа му – в никакъв случай да се бърка навътре. 

• Защо? 

Ако човек много силно бърка вътре, имитира попадането на чуждо тяло и жлезите започват да произвеждат още повече ушна кал. Има доста по-безопасен вариант – спрейове, които предотвратяват натрупването на ушна кал – в аптеките има и подходящи за деца. Те обаче са ефикасни само след изчистване на ухото от специалист, за да сме сигурни, че няма натрупан като тапичка, дори и малко количество, церумен. Така спрейовете отстраняват току-що формиращата се свръхпродукция от страна на церуменалните жлези.

🔴Сърбежът „издава“ гъбична инфекция

Ухото на плувеца“ не е единствената неприятна диагноза, която може да сполети децата при игрите във водата през ваканцията. Нащрек трябва да са и всички, които са предразположени към развитието на т.нар. отомикози (гъбички в ушния канал). Гъбичките (мицелите) обичат тъмнина, топлина и влага. В ухото винаги има тъмнина и топлина, като влезе и вода – ето и влага. Рискът от отомикози през лятото не е по-висок само заради плуването – дори обилното изпотяване, оказва се, е фактор. Затова, ако се появи освен заглъхване, и силен сърбеж в ушите, е задължително, където и да е човек, да потърси ушен лекар. Целта е отомикозата да не рецидивира, тъй като факторите през лятото – тъмнина, топлина и влага, ще съществуват в хода на целия сезон.

🔴Тапите за уши да прилепват плътно

Ако детето е склонно да образува гъбички или пък и друг път е правило отити, е добре да влиза във водата с тапички за уши. „Едно наум“ трябва да се има и при малчуганите, които се оплакват от проблеми с дишането през носа. Всички деца, особено в ранна възраст, са с т.нар. трета сливица. Но ако тя е толкова голяма, че детето постоянно или продължително време хърка, дави се от секрети, е хубаво да се вземат мерки отрано за сравнително доброто дишане през нослето. Например – прилагане на капки за нос, антиалергични лекарства, промивки с т.нар. морски води на носните ходове и т.н. Целта е носният ход на дишане да се държи максимално свободен, за да не се създадат условия за затваряне на тръбите, които изравняват налягането и от там – за развитие на отити.

Когато се избират тапи, е най-важно те да уплътняват добре. Ухото може да се изолира и с „подръчни средства“ – например с памук. Но е задължително да е намазан с нещо – крем за лице или ръце, дори вазелин, но трябва памукът да е покрит с мазнина, за да действа като тапа. Защото сухият не само, че не предпазва от попадане на вода, но даже действа като дренаж, който я прокарва в ушния канал.

🔴При острия отит изтича гной

Зад внезапната силна болка в ухото понякога се крие и друга диагноза – като остър отит на средното ухо, напомня доц. Дончев. При него нерядко изтича и гной. Обикновено това става, когато болката стихва, тъй като при средния отит тя се предизвиква от натрупването ѝ в тясната тъпанчева кухина. При децата, когато тази цепнатина се напълни дори с минимално количество гной – по-малко от 1 мл, се създава страхотно налягане. Както и при възпалението на външното ухо, докато стигне до лекар, детето не бива да се оставя да страда. Освен противоболковите капки и затопленото олио, облекчение носи и поставянето топла грейка в областта на ушенцето. Много важно е още да се легне на болното ухо. Защо? Така натискът ще е само върху тъпанчето, а не върху силно болезнената и неподатлива на нищо стена, която разделя средното от вътрешното ухо. Освен всичко друго, дори и да се събира по-голямо количество гной в тъпанчевата кухина, ще се създадат условия то по-лесно да пробие през тъпанчето. И хем ще стихне болката, хем ще се предпази от натрупването на още гной, а от там – и от развитието на усложнения от острия отит, които могат да бъдат както вътречерепни, така и по съседство, от страна на лицевия нерв.

При най-малките деца – до 2-3 годинки, които няма как да опишат какво и колко ги боли, но пък възпалението протича по-коварно, белег за възпаление на средното ухо могат да са неспокойният сън – дори пищенето насън, липсата на апетит или честото посягане към ушенцето. Бързата консултация със специалист при това възпаление е ключова. 

🔴Антибиотик – кога?

Какво всъщност е лечението? При остър отит не трябва да се бавим с антибиотиците. Важната ни задача е, първо, да ликвидираме самия възпалителен процес. И второ – да не допуснем острият отит, по някаква причина, да премине в хроничен. Той вече, освен че е труден за лечение, на по-късен етап е свързан с оперативна интервенция. Що се отнася за възпалението на външното ухо – там по-рядко се налага прием на антибиотици. По-важни са локалните форми, които ще се прилагат. Разбира се, те са част от лечението и на острия отит. При терапията УНГ специалистите използват различни видове капки – противоболкови, антибиотични – в случай, че ушенцето „протече“, както и лекарства, облекчаващи хремата и подобряващи дренажа през евстахиевите тръби, температуропонижаващи средства и т.н.

Добрата новина е, че острите гнойни отити не са толкова характерни за летния сезон. Причината – нослетата на децата по-рядко се запушват от големи количества секрети, освен ако не се касае за алергични заболявания. Разбира се, при по-малките има и други фактори – като третата сливица. При най-различни външни дразнители, тя лесно може да набъбне и да блокира – като една „гъбка“, задните отверстия на носните ходове. А оттам – да се запушат и евстахиевите тръби, които изравняват налягането“.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ…

🔴Летните вируси „предпочитат“ гърлото

Летните вируси рядко „атакуват“ ушите на децата, по-скоро са коварни за гърлото. Голяма група ентеровируси освен че могат да предизвикат стомашно-чревни заболявания, много често или започват, или протичат с възпаление на лигавицата на гълтача – обикновено на сливиците, под формата на т.нар. летни ангини. Характерни за сезона са и абцесите на сливиците – заради прекаляването с „ледени изкушения“ в жегата. Перитонзиларният абсцес, например, е силно болезнено състояние. И без помощта на лекар – само с предписване на антибиотик по телефона, не може да се овладее. Обикновено се налагат процедури, които да изчистят събраната около възпалената сливица гной. Затова когато сме изпотени, не трябва да посягаме към студени газирани напитки. Или поне да ги пием на малки глътки, което при децата е трудно постижимо.

Със сладоледа също трябва да се внимава. 

                                              По материали на доц. д-р Дончо Дончев, част от екипа на Клиника „Ушни, носни и гърлени болести” на ВМА София, 2023 г.

Кърлежи и комари - за какво да внимаваме?

• Миниатюрни „кръвопийци“, които пренасят куп болести - лятото е „златно време“ за кърлежите и комарите.

👉🪲Кърлежите са не само преносители на различни болестотворни микроорганизми, но могат да бъдат и резервоари на тези патогени (като например Borrelia burgdorferi, Rickettsia conorii, Anaplasma phagocytophilum и др.). Две са основните семейства кърлежи, които имат епидемиологично значение за нас, а именно сем. Ixodidae (т.нар. твърди кърлежи) и сем. Argasidae (т.нар. меки кърлежи).

• „Меките“ кърлежи живеят по 10 години

👉 Какви са разликите между меките и твърди кърлежи? 

• Една от основните е, че първите обитават закрити пространства (дупки, цепнатини и т.н.), докато вторите се срещат на открито – в зелени площи, гори, храсти. Аргасовите кърлежи (меките) издържат продължително време на гладуване и имат голяма продължителност на живот (повече от 10 години). Иксодосовите (твърдите) са по-слабо устойчиви на гладуване и живеят по-кратко (от няколко месеца до три години).

• Аргасовите кърлежи не се закрепват здраво. При тях поетата кръв се концентрира главно в коксалните органи, като по време на хранене и след това излъчват коксална течност, която най-често съдържа и патогенни микроорганизми. Аргасовите кърлежи се свързват основно с предаването на кърлежовия възвратен тиф.

• Твърдите кърлежи имат силно развити стимули за намиране на гостоприемник и активно го следват и търсят подходящо място за запиване. Пробиват кожата с хоботчето, вкарват слюнка, която съдържа субстанции, които обезболяват и възпрепятстват съсирването на кръвта. Образуват „циментова запушалка“, за да се предотврати изтичането на слюнка и капки кръв.

👉 У нас с водещо значение е един от родовете в сем. Ixodidae –  Ixodes spp. (с основен представител Ixodes ricinus), известни като овчи или еленови кърлежи. Те се хранят от широк кръг бозайници, птици, влечуги и често хапят и хората. Иксодосовите кърлежи предпочитат места с висока влажност. 

👉 От Лаймска болест до туларемия

Благоприятният микроклимат може да доведе до пролиферация на кърлежите в редица местообитания, но при условие, че има и подходящи видове гостоприемници. Това могат да бъдат пасища, градски паркове, широколистни и иглолистни гори. Този вид кърлежи участват в трансмисията на голямо разнообразие от патогени с медицинско и ветеринарно-медицинско значение, включително причинителите на Лаймска борелиоза, Кърлежов енцефалит, Човешка гранулоцитна анаплазмоза, Туларемия, Бабезиоза и други (Rickettsia helvetica, Rickettsia monacensis, Louping ill virus и Tribec virus. 

👉 „Кучешките“ пренасят Марсилска треска

В градинките, където се разхождат домашни любимци, се спотайва и друга опасност – Rhipicephalus sanguineus, т.нар. „кафяв кучешки кърлеж“. Паразитира главно по кучета, по-рядко по котки, зайци и копитни. Този кърлеж е вектор за инфекциозни патогени като Coxiella burnetii, Ehrlichia canis, Rickettsia conorii и Rickettsia rickettsii. При кучетата те предизвикват заболявания като кучешка ерлихиоза и бабезиоза. В нашата страна основно е отговорен за трансмисията на причинителя на Марсилската треска при хората (Rickettsia conorii). Заедно с Лаймската борелиоза, това са двете най-чести кърлежови инфекции в България.

• Кърлежите от родовете Hyalomma и Dermacentor също са преносители на опасни за хората инфекции. „Hyalomma marginatum се счита за най-важният вектор на вируса на Кримска-Конго хеморагична треска (ККХТ) в Евразия. А в евразийските степи, гори и планини Dermacentor marginatus, Dermacentor reticulatus и Dermacentor silvarum служат за вектори на причинителите на Кърлежова лимфаденопатия (Rickettsia slovaca и Rickettsia raoulti), Сибирски кърлежов тиф (Rickettsia sibirica), причинителите на туларемия, ку-треска и руски пролетно-летен енцефалит. 

🪲

👉В сезона на кърлежите превенцията е ключова. Как да избегнем ухапвания, когато сме в парка, планината или на кучешката поляна?

🔎Носете дълъг ръкав и дълги панталони, пъхнати в чорапите или ботуши; 

🔎Третирайте дрехите, чорапите и крачолите с продукти, съдържащ перметрин;

🔎Използвайте репеленти против насекоми върху откритата кожа. 

Репелентите трябва да са съобразени с възрастта и да се прилагат според препоръките на производителя. Ефективни срещу членестоногите са препаратите, съдържащи следните химични съединения: DEET; IR3535; Picaridin; Oil of lemon eucalyptus; Para-menthane-diol (PMD). 

👉След всяко посещение на рискови места и активности на открито, винаги проверявайте цялото тяло за кърлежи. Те предпочитат мека кожа и окосмени участъци. Намерен кърлеж се отстранява незабавно от кожата.

👉 Как бихме могли да го направим, ако нямаме достъп по медицинска помощ? 

• Използвайте пинсети, за да захванете кърлежа възможно най-близо до повърхността на кожата; 

• Издърпайте нагоре с постоянна, равномерна сила; 

• Не въртете кърлежа; 

• Не мачкайте кърлежа с пръсти, защото съдържанието на кърлежа може да предаде инфекциозен патоген; 

• Ако части от кърлежа не могат да бъдат отстранени с чисти пинсети, оставете ги; рискът от предаване на инфекция е много по-малък от неотстранена част в сравнение с наличен прикрепен кърлеж; 

• След като извадите кърлежа, почистете добре мястото на ухапване и ръцете си със спирт или сапун и вода.

👉 Избягвайте т.нар. народни средства за отстраняване на кърлежа – например, използване на лак за нокти, вазелин, горещ кибрит или алкохол. Те няма да го накарат да се „отдръпне“, но има риск да го провокират да отдели повече слюнка (която може да съдържа инфекциозни патогени). Нужни са много добри познания за превенция и борба с кърлежите, а не – страх и изолация.

👉 Западнонилската треска най-често протича безсимптомно

Малария, Денга, Лимфатична филариоза, треска Чикунгуня, Западнонилска треска, Зика вирусна инфекция и Жълта треска. Това пък са най-срещаните инфекции, пренасяни от комари. Сред най-често внасяните у нас е маларията, макар от 1965 г. България да се води страна, свободна от малария. Основният механизъм на предаване е чрез ухапване от женските комари от род Anopheles. Затова е силно препоръчително при посещение на страни с висок риск от инфектиране да се приема противомаларийна профилактика с конкретни медикаменти, назначена от лекар-специалист по „Медицинска паразитология“.

Западнонилската треска се среща както в България, така и в съседни страни като Гърция, Румъния, Сърбия (където всъщност има повече докладвани и регистрирани случаи в сравнение с нашата). В голям процент от случаите тя протича безсимптомно или с много леко изразена клинична симптоматика. Само при около 20% от пациентите има по-силно и по-явно изразени клинични симптоми и едва при около 1% е възможно да се развие тежка форма, която да засегне определени части от мозъка (поради което може да настъпи фатален край).

                     По материали на главен асистент д-р Магдалена Баймакова, дм, част от екипа на Катедра „Инфекциозни болести“ към ВМА София, 2023 г.