Захранване на бебето- какво трябва да знаете

1. Какво се разбира под захранване на кърмачето?

Изключителното кърмене се препоръчва при бебетата най-малко за 4 месеца и е желателно за 6 месеца. То е последвано от захранване - тоест постепенното заместване на кърмата или заместителите ѝ (млека за кърмачета) с немлечни храни, което започва между 4-тия навършен и 6-тия навършен месец и продължава до края на първата година от живота. То има важната задача да осигури хранителните потребности на бебето, като допълни енергията и хранителните вещества, набавяни с кърмата и/или млеката за кърмачета. 

2. Защо е необходимо захранването?

След 6-ия месец кърмата вече не може самостоятелно да осигури необходимите хранителни вещества за оптимален растеж и развитие на детето. Това налага включване в диетата на кърмачето на различни полутечни, немлечни храни, които да го подготвят за хранене с преходна храна към една година, а в последствие - с обичайната за възрастните храна. Енергийните потребности на кърмаче на 6 месечна възраст са около 800 ккал дневно. Максималното количество кърма или мляко, което кърмачето може да изсуче и усвои е 1 литър, като кърмата съдържа 670 ккал/литър. Поради това за осигуряване на нормалния растеж след 6-ия месец е необходим прием на храни, доставящи повече енергия и хранителни вещества. В тази възраст се развива и дефицит на някои микроелементи и витамини (желязо, цинк, селен, витамин А и D и др.).

3. Кои са основните принципи на захранването?

Захранването трябва да е:своевременно – да се проведе в най-подходящата възраст;адекватно – да задоволи по-високите потребности от енергия и хранителни вещества;безопасно – да се избират подходящи хранителни продукти, съхранявани и обработени по безопасен начин; правилно – количеството, качеството на храната и броят на храненията да отговарят на потребностите и възможностите на детето;

4. Коя е най-подходящата възраст за захранване и защо?

Препоръчва се захранването да започне в периода от 4-ия до 6-ия навършени месеца (17-26 седмици), тъй като към тази възраст:

• стомашно-чревният тракт е съзрял достатъчно за усвояване на немлечни белтъчини, мазнини и въглехидрати;

• защитните механизми на червата, предпазващи от инфекция и алергия, са достатъчно развити;

• бъбреците са достатъчно зрели, за да отделят увеличените продукти на обмяната;

• усъвършенства се дъвкането, поглъщането на твърда храна, вкусовите възприятия и др;

5. Кои признаци говорят, че детето е готово за захранване?

• Седи с опора, играе си с двете ръце и пъха играчките в устата;

• Отваря си устата докато другите ядат и се интересува от храната;

• Огладнява по-бързо след кърмене или хранене с мляко;

• Забавя се темпа на наддаване на тегло;

6. Кои са първите храни за захранване и кои са техните особености?

Първите храни са млечно-зеленчуково пюре или млечна каша. Те трябва да са еднокомпонентни, т.е. да съдържат един вид зеленчук или зърнена култура (напр. пюриран варен картоф или оризова каша) с добавено адапт.мляко/кърма. Картофът е предпочитания първи зеленчук, защото е достатъчно хранителен, позволява фино пасиране, а освен това е основен зеленчук в българската кухня. Към него може да се добави и морков щом са изминали 5 дни и детето е напълно захранено с картоф. Оризовата каша е предпочитана за първата каша, защото не съдържа глутен (вж. по-долу).

7. Колко време се изисква за въвеждане на нова храна?

Въвеждането на най-първата захранваща храна изисква около 2 седмици. През първите 7 дни постепенно се увеличава количеството храна, като се започва с 2-3 лъжички през първия ден, с увеличаване с около 3-4 лъжички дневно, като след храненето детето се дохранва с кърма (ад. мляко). След достигане на пълната порция от около 130 г към 10-14-ия ден вече не се дохранва с мляко, или към пюрето може да се добавя около 30 мл кърма или мляко. Когато детето вече приема добре един вид зеленчуково пюре и каша, допълнителното им разнообразяване може да става по-бързо. Важно е промените да са през не по-малко от 5 дни, за да се отчетат евентуални неблагоприятни реакции към нововъведената храна.

8. Какво представлява глутенът и в кои храни се съдържа?

Глутенът е белтък, съдържащ се в някои от зърнените храни. Той е с голяма хранителна стойност, придава еластичност на тестото и повишава качеството на тестените продукти. Пшеницата е най-богатата на глутен зърнена култура с глутеново съдържание около 20-25%. Колкото повече е глутенът в брашното, толкова е по-качествен хляба. Основните зърнени култури, съдържащи глутен са: пшеница, ечемик, ръж, овес. Без съдържание на глутен са оризът, царевицата, елдата, просото.

9. Защо през първите месеци не следва да се предлагат глутен съдържащи храни и кога се включват те в диетата на кърмачето?

Макар и полезен белтък с висока хранителна стойност, глутенът е най-трудно смилаемият белтък. Предлагането на глутен-съдържащи храни на кърмачета под 4 месечна възраст е свързано с повишен риск от заболяването целиакия и развитие на захарен диабет. Препоръчва се въвеждането на глутен да стане около 6-ия месец, като се въвежда в постепенно увеличаващи се количества. Въвеждането на несъдържащи глутен зърнени каши (оризова каша) трябва да предшества приема на каши, съдържащи глутен.

10. Кога може да се даде на детето пълноценно краве мляко?

Кравето мляко е основен източник на белтък, калций, фосфор, и др., но е бедно на желязо, йод, витамин Д и полиненаситени мастни киселини. След 6-ия месец препоръчваният млечен продукт са т.нар. преходни млека (за деца на възраст от 6 до 12 месеца). Малки количества кисело краве мляко могат да се добавят при приготвяне на захранващите храни, но то не трябва да се въвежда като основна храна преди 1 година. След 1 година удачно се ползват, както млека за малки деца (след 12 месеца), така и кисело мляко, което е традиционен български млечен продукт. Киселото мляко е по-лесно усвоимо от детския организъм от обикновеното прясно мляко.

11. Какъв е обичайният ред за въвеждане на храните за захранване.

• Млечно-зеленчуково пюре на обед 5-6 мес.

• Безглутенова млечна каша сутрин 5-6 мес.

• Месно-зеленчуково пюре 6-7 мес.

• Глутен-съдържаща каша 7-ми мес.

• Попара сутрин след 8-ми мес., а кашата се измества следобед

Редът или последователноста на въвеждане на захранващите храни могат до известна степен да варират.

12. Кога се предлагат плодови сокове и пюрета?

Препоръчва се въвеждането на плодов сок да става след 10-ия месец. Това е основната разлика в съвременната схема за захранване, в сравнение с препоръките отпреди 20-на години, когато сок се предлагаше от 2-ия месец. Установи се, че предлагането на плодови сокове намалява приема на кърма, а високото съдържание в тях на захари увеличава риска затлъстяване в по-късна възраст. Ранното даване на сокове усилва и коликите при някои кърмачета. Най-подходящи са прясно изцедените сокове от ябълки, круши, праскови и други, зреещи у нас, плодове. Не се препоръчват плодове и зеленчуци с недоказан произход, поради видоко съдържание на нитрати, нитрити, фосфати, пестициди и други вредни вещества, които могат да имат неблагоприятно влияние върху организма в тази ранима възраст. Цитрусовите сокове и соковете от екзотични тропически плодове не са подходящи до 1 годишна възраст. Фабрично приготвените плодови сокове и пюрета не следва да съдържат подсладители и консерванти.

13. Кога се включват яйца в диетата на кърмачето?

Жълтъкът на яйцето съдържа мазнини и мастно-белтъчни комплекси с висока биологична стойност (фосфолипиди, сфингомиелин), участващи в изграждането на нервната и други тъкани. Съдържат се и мастноразтворимите витамини А, Д и К. Жълтъкът е важен източник и на желязо (1.5-2.0 mg желязо в един жълтък). Практикува се, към навършена 5-6 месечна възраст (след захранване със млечно-зеленчуково пюре), към него да се добавя четвърт твърдо сварен жълтък от прясно яйце. На 9 месечна възраст количеството се увеличава на половин жълтък дневно. Белтъкът на яйцето също съдържа важни белтъчни съставки, но поради трудна смилаемост и висок риск от алергия не се препоръчва до навършване на 1 годишна възраст.

14. Кога се включват месо и риба в диетата и кои меса са подходящи за кърмачета?

Месото и рибата са източници на пълноценни белтъци, съдържащи незаменимите аминокиселини в балансирани количества. Те са основен източник и на мастноразтворими витамини и желязо. Рибата е основен източник на биологично ценните полиненаситени мастни киселини, изграждащи нервната тъкан и ретината. Приемът на Омега-3 мастни киселини намалява риска от сърдечно-съдови заболявания в по-късна възраст и способства развитието на имунитета. В диетата на кърмачето месото (предимно пилешко и пуешко) се въвежда като добавка към зеленчуковото пюре към 7 месечна възраст и се консумира ежедневно на обед. Подходящи за кърмаческата възраст са и заешкото, телешкото и нетлъстото агнешко месо. След 8 месечна възраст, поне веднъж седмично, следва да се консумира риба.

15. Колко месо се добавя в месно-зеленчуковите пюрета?

Месото се предлага през ден до навършване на 1 година, като се редува със зеленчуково пюре с жълтък. Към зеленчуковото пюре се добавят 8-12 g (1 равна супена лъжица) месо през ден между 6-ти и 9-ти месец, а впоследствие по 18 g през ден.

16. Може и трябва ли детето да се кърми когато се захранва?

• Захранването се съчетава с продължаващо кърмене. В ранния етап от захранването (5-7 месец) кърмата ( млякото за кърмачета) остават основната храна за детето и се приемат в количество не по-малко от 500-600 мл.

• Кърменето или млякото от биберон се дава след храната за захранване.

• Всяко хранене на дете до 1 годишна възраст трябва под някаква форма да съдържа мляко или месо.

• Първото и последното хранене до края на първата година са изцяло млечни;

След навършен 8-ми месец млякото не трябва да бъде повече от 500 мл/дневно, включително това в захранващите храни – т.е. най-много 2 млечни хранения по 200 мл. До края на първата година детето трябва да се храни най-малко 5-кратно с три немлечни и две млечни хранения.

17. Кои са основните правила при захранване на кърмачето?

• Детето се захранва само когато е здраво.

• Всяко въвеждане на нов продукт се последва от 7-дневен период без други промени. Това дава възможност да се прецени как детето приема храната и на какво се дължат евентуалните храносмилателни нарушения.

• Спазват се сроковете за захранване със съответните храни – всеки месец се въвежда нова група храни и се замества още едно млечно хранене.

• Немлечното хранене се въвежда в постепенно увеличаващи се количества. След предлагане на новата храна детето се кърми или дохранва с мляко. Пълната порция немлечна храна се достига за около седмица.

• Новата храна временно се спира, ако детето отказва да я приеме или при поява на храносмилателни разтройства.

• Храната на детето винаги се опитва. Оценяват се температурата, консистенцията и вкуса.

• Домашното приготвяне на детски храни изисква подбор само на висококачествени и свежи продукти. В храната не се добавят сол и захар. Не се препоръчват продукти с недоказан произход, тъй като те могат да съдържат нитрати, нитрити, пестициди и други вредни за организма вещества.

• Сутрешното и вечерното кърмене или хранене с мляко се запазват до 1 годишна възраст.

18. Кои храни са за предпочитане – индустриално или домашно приготвените?

Понастоящем има голямо разнообразие от индустриално приготвени храни за захранване (зеленчукови, месно-зеленчукови пюрета, каши и др.) на наши и чужди производители. Те улесняват много родителите, тъй като спестяват време за приготвянето на храната. Основно тяхно предимство е безопасността, поради оптималната термична обработка и спазване на строги хигиенни норми. От друга страна, домашно приготвените зеленчукови и зеленчуково-месни пюрета обикновено съдържат по-голямо разнообразие от характерни за съответната страна продукти, съобразени с вкусовите предпочитания на семейството. В домашно приготвената храна не следва да се добавят захар и сол. Препоръчва се домашно приготвяне на зеленчуковите пюрета и ползване на фабрични каши, които са с множество важни хранителни добавки (витамини, минерали и др.) и по-добра разтворимост. От друга страна трябва да се внимава с продукти с недоказан произход, тъй като те могат да съдържат нитрати, нитрити, пестициди и други вредни за организма вещества.

19. Има ли особености при захранване на деца с проява или повишен риск от алергия?

Това са кърмачета с родители или братя/сестри с алергични заболявания. За тези деца изключителното кърмене през първите 6 месеца е от особена важност. При необходимост от заместване на кърмата следва да се използват т. нар. хипоалергенни (HA) млека. Захранването на тези деца следва стандартните правила, като до една годишна възраст не се предлагат следните храни: краве мляко, яйца, соя, фъстъци. Продължителното избягване на потенциално алергенни храни (яйца, краве мляко и др.) има краткосрочен ефект по отношение на алергичните прояви. Подобни ограничения не водят до намалена честота на алергичните заболявания в следващите години. Хранителният план за деца с потенциална или изявена алергия следва да се изготви така, че да не се предизвика дефицит на енергия, основни хранителни вещества, макро- и микроелементи. Прекалените ограничения могат да нарушат растежа и развитието на детето.

20. Кои храни не се препоръчват до 1 годишна възраст?

Допълнително добавените захари във фабрично приготвяните храни следва да са в минимално количество. Избягват се подсладените сокове. Пчелен мед и продукти, съдържащи мед се предлагат след 1 годишна възраст. Морските дарове (миди, октоподи, раци и др.) спадат към храните с висок алергенен птотенциал и не се включват в кърмаческата диета. Към домашно приготвяните храни за захранване не се добавя сол, а захар само за корекция на киселинността.

21. Има ли място вегетарианството в кърмаческото хранене?

Месото, рибата и яйцата съдържат незаменими биологично активни хранителни съставки, които са абсолютно необходими за правилния растеж и развитие на кърмачето. В кърмаческа възраст те не могат да се набавят от други хранителни източници, поради което вегетарианството е противопоказано в тази ранима възраст.

22. Да се ползват ли микровълнови печки за приготвяне на храна за кърмачета?

При микровълновата обработка храната се затопля неравномерно, като течностите се нагряват по-бързо, а по-сухите храни по-бавно. Образуват се т.нар. „горещи джобове” – участъци от храната, които са прекомерно горещи. Ако се бърза с храненето и не се опитва и разбърква храната, е възможно тежко изгаряне на устата и хранопровода. Поради тази, а и други причини, микровълновите печки не следва да се ползват за приготвяне или претопляне на храна за кърмачета. По-подходящи са обичайните методи на готвене и претопляне на водна баня.

*При посещение попитайте д-р Антонова за разработена схема за захранване под формата на таблица, която тя може да Ви предостави за Ваше улеснение.

Детската консултация - какво трябва да знаете

1. Обща информация за детската консултация:

Профилактичните прегледи при деца (т.нар. Детска консултация в ранна възраст) се извършват от раждането на детето до навършване на 18 годишна възраст. 

Профилактичните прегледи при деца са задължителни по закон. Предвидена е санкция в размер 50 лв за първо нарушение и 100 лв за всяко следващо за родители, които не водят децата си на задължителните профилактични прегледи и имунизации. 

Редовното посещение на детската консултация и профилактичните прегледи на учениците са необходимо условие за получаване на социални помощи, месечни добавки за отглеждане на дете, посещение на дете в детска градина или училище, участие на дете в екскурзия. Информация за редовно проведени профилактични прегледи се изисква от много институции във връзка с различни процедури. Всичко това показва значението, което обществото придава на отглеждането и грижите за децата. Задължение на ОПЛ е да сигнализира в отдел „Закрила на детето“ и в РЗИ за деца, които не са посещавали редовно детската консултация и имат пропуснати имунизации за своята възраст. 

Родителите имат право да изберат дали за тяхното дете ще се грижи ОПЛ или специалист-педиатър. 

Профилактичните прегледи се извършват от ОПЛ/специалист педиатър, който родителите са избрали да се грижи за здравето на детето. Имунизациите на децата се извършват от ОПЛ  на детето. 

Профилактични прегледи на деца, нерегистрирани в практиката, са допълнително поискана от родителите услуга и се извършват срещу заплащане. Имунизациите на деца, нерегистрирани в практиката, са допълнително поискана услуга се извършват само с предварително осигурена от родителите ваксина, съхранявана и транспортирана по регламентирания в нормативните документи начин (в хладилник, съотв. хладилна чанта), след обстоен преглед на детето и при наличие на актуална информация за поставените досега ваксини като вид и дози. 

2. Кога се извършват профилактичните прегледи на децата?

Профилактичните прегледи на малките деца (до 2 години) се извършват в часовете, определени за детска консултация. Тези часове са предвидени за прегледи на здрави деца. Извършването на детски консултации извън определените часове крие рискове от заразяване на малкото дете в чакалнята от други лица, които имат заразни заболявания (най-често вирусни инфекции)

Първият профилактичен преглед на новороденото се прави по възможност в деня на избора на личен лекар на детето. Ако детето е в болница в този ден, първият преглед се извършва веднага след изписването му от лечебното заведение за болнична помощ. За първия преглед е необходимо родителите да представят на ОПЛ епикризата на детето от родилно/детско отделение. Информацията в епикризата е изключително важна, за да може Вашият лекар да предостави най-добрите грижи за Вашето дете. 

3. Колко често трябва да водя детето на профилактичен преглед?

Честотата на профилактичните прегледи е регламентирана в Наредба № 8 за профилактичните прегледи и имунизациите. Спазването на тази честота е необходимо условие за получаване на социални помощи, детски добавки, посещение в детска градина и училище. Неспазването на честотата на профилактичните прегледи е основание за сигнализиране на отдел „Закрила на детето“.  Дете с нередовни профилактични прегледи не може да постъпи в детска градина и не може да посещава училище. 

След избора на ОПЛ на детето в първия календарен месец новороденото трябва да бъде прегледано двукратно (през 15-20 дни). 

В периода от 1 месец до 1 година детето трябва да бъде водено за профилактичен преглед  в детската консултация всеки месец. 

В периода от 1 до 2 години детето трябва да бъде водено за профилактичен преглед 4 пъти, през интервали не по-малки от 2 месеца. При изоставане с имунизациите Вашият ОПЛ ще определи кога да доведете детето за извършване на пропуснатите имунизации. 

В периода от 2 до 7 години детето трябва да бъде водено за профилактичен преглед 2 пъти годишно, през интервали не по-малки от 4 месеца. 

В периода от 7 до 18 години детето трябва да посети ОПЛ за профилактичен преглед 1 път годишно.

4. Какво включва профилактичният преглед на детето?

Профилактичният преглед на детето включва:

1. Подробна анамнеза от майката или друго лице, което се грижи за детето, относно: поведението на детето, новите умения/знания, проблеми на майката с отглеждането на детето, с какво се храни детето, има ли затруднения в храненето, има ли признаци на здравни проблеми (напр. диария, повръщане, кашлица, обриви, неспокоен сън, гърчове и др.)

2. Обстоен преглед на детето със скрининг за прояви на здравни проблеми. В различните възрастови групи ОПЛ извършва скрининг на различни здравни проблеми и по тази причина дейностите, включени в профилактичния преглед, са различни.

3. Измерване на ръст, тегло, обиколки на тялото и на главата  с оценка за физическото развитие на детето.

4. Оценка на нервно-психическото развитие на малките деца и на интелектуалното развитие на големите деца.

5. Ориентировъчна оценка на зрението и слуха на детето – на 6-ия месец, 12-ия месец, 5-та година (зрение) и ежегодно за децата над 7 години (зрение).

6. Оценка за дисплазия на тазобедрената става – при първи преглед и на 4-месечна възраст

7. Оценка на половото съзряване (при ученици)

8. Здравни съвети за: начина на хранене (включително запазване на кърменето), начина на отглеждане, начина на справяне с чести проблеми (напр. обриви, колики, плач, неспокойствие и други), закаляване, осигуряване на безопасна среда в дома, предпазване от инфекции и др. 

9. Извършване на задължителните имунизации съгласно имунизационния календар на Република България

Изследванията, предвидени в рамките на профилактичната програма, са:

• Пълна кръвна картина и урина, изследвани в лаборатория – на 6 месеца,  на 12 месеца и на 3 години (ПКК и СУЕ)

• Скринингово ехографско изследване за патология на бъбреци и надбъбречни жлези – на 6 месеца (извършва се от специалист по детска нефрология или по образна диагностика с направление от ОПЛ).

• Скринингово изследване за чревни паразити – 1 път годишно в периода от 2 до 7 години.

•  Скринингово изследване за протеин в урината – ежегодно във възрастта от 7 до 18 години

5. Какви имунизации трябва да има моето дете?

Имунизациите са задължителни (изискват се за всяко дете) и препоръчителни (препоръчват се за предпазване от заболявания, но се извършват по желание на родителите след информиране от лекаря). 

Задължителните имунизации са регламентирани в Наредба 15 за имунизациите в Република България. Задължителни имунизации съгласно последната редакция на имунизационния календар са: 

1. Имунизация срещу хепатит В – в три приема (в родилно отделение, на 1-ия месец и на 6-ия месец) – когато се прави като самостоятелна ваксина, или само в родилно отделение (когато се прави в комбинация с друга ваксина).

2. Имунизация срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип В – в три приема (2-ри, 3-ти и 4-ти месец) и реимунизация на 14-ти месец – прави се с петвалентна ваксина или с шествалентна ваксина (с включена ваксина срещу хепатит В).

3.  Имунизация срещу туберкулоза – прави се в родилно отделение, на 7-ия месец се проверява има ли реакция на организма (белег от имунизацията). При липса на белег се прави проба Манту на бебето и при необходимост се прави реимунизация. С Манту се проверяват и децата на 11-годишна възраст за наличие на имунитет срещу туберкулозата, като при спадане на имунитета се реимунизират. 

4. Имунизация срещу морбили, паротит и рубеола – прави се на 13 месечна възраст с комбинирана ваксина.  Реимунизацията се прави на 12-годишна възраст.

5. Имунизация срещу пневмококови инфекции – прави се с моноваксина на 2-ия, 3-ия и 4-ия месец и реимунизация на 12-ия месец

6. Реимунизация срещу дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит се прави с еднократна ваксинация на 6-годишна възраст.

7. Реимунизация срещу тетанус и дифтерия се прави на 12 и на 17 годишна възраст. 

Препоръчителните имунизации, които в момента се правят безплатно на децата по желание на родителите (по програми на МЗ) са: 

1. Имунизация срещу ротавируси – прави се чрез приемане на ваксината през устата в двудозова или в тридозова схема (в зависимост от биопродукта) – първата доза се дава на бебето след навършване на 6 седмици, а втората – най-малко 4 седмици след първата, но не по-късно от 20-та седмица. Ротавирусите причиняват тежки диарии при малки деца, налагащи хоспитализация, като е възможен и смъртен изход при тежко протичане. Ваксинацията срещу ротавируси намалява вероятността от ротавирусен гастроентерит в над 98 % от случаите. 

2. Имунизация срещу човешки папиломавирус – на девойки на 12 и 13 години, с двудозова или тридозова схема – след извършване на задължителните за възрастта ваксинации. Човешкият папиломавирус е основен причинител на рака на маточната шийка, който засяга млади жени (20-35 години), протича тежко и често завършва със смърт. Имунизацията срещу папиломавируси предпазва от развитие на рак на маточната шийка в над 95 % от случаите.